Столицата на България София е град със 7000-годишна история, с което е уникална за Европа като един от градовете с най-древно минало. В идеалния център на града и до днес се откриват предмети от бита на неолитния човек, останки от каменната и бронзовата ера. Счита се, че причина за заселването на древните хора на това място са топлите минерални извори, които изобилстват в Софийското поле. Най-много те са в днешния център - край старата минерална баня, около Президентството, в квартал Лозенец, в кварта лите Горна Баня и Княжево. Температурата им варира от 21°С до 42° С, съдържат множество йони и соли, лековити са.

Първите племена, населявали полето, са траките от племето серди. Те дават и първото име на града - Сердика. Около 500 години пр. Хр. тук се настаняват и одрисите, известни като етнос, основал свое царство. За кратко време през IV век пр. Хр. градът става владение на Филип II Македонски и сина му Александър Велики. Едва през 29 г. сл. Хр. градът е завладян от римските легиони и по време на царуването на император Траян (98-117) става център на административна област. Името му вече е Улпия Сердика и е муниципиум (централен град) на областта. В града се строят кули, крепостни стени, бани, административни и култови сгради, гражданска базилика и булевтерион (голям амфитеатър). През II в. той става център на провинция Долна Дакия, разраства се за около век и половина, така че с основание император Константин Велики е наричал Сердика “моят Рим”. Градът е малък по мащаб, но великолепен като градоустройствен план и архитектура, богат на развлечения и обществен живот. Нов разцвет Сердика получава при император Юстиниан, когато е оградена с внушителни крепостни стени, части от които могат да се видят и днес. Днешна София непрекъснато се променя. Постепенно се реставрират онези непреходни културно-исторически ценности, които я превръщат в истински европейски град с древна култура, впечатляващо настояще и добро бъдеще.